3 клас

 

 

 

 

 

 

"Вълшебникът от Оз" - http://chitanka.info/text/11122/3

 

http://ucha.se/

 

КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ПО

 ЛИТЕРАТУРА

ПРИКАЗКИ

Приказки, в които се разказват случки от живота на хората, са битови приказки. В тях няма вълшебства. Героите са или лоши, или добри. В края на битовите приказки винаги побеждава доброто.

СТИХОТВОРЕНИЯ

Поетични произведения. Стихотворенията обикновено се пишат в куплети. Всеки куплет има определен брой стихове – най често четири. Пишат се в мерена реч – редуват се ударени и неударени срички в думите. Това носи определен ритъм на стихотворението. В края на всеки стих има рими – ритам – питам, ляга – бяга.

ПОВТОРЕНИЕ

В художествените текстове често се среща повторението на едни и същи думи. С него се изразява по-силно авторовото отношение към това, за което се говори. Среща се най-често в народните песни.

СРАВНЕНИЕ

Писателите и поетите често сравняват един предмет, лице, картина с други. Сравнението помага на читателя да си представи по-добре описваните предмети, лица, картини. При сравнението се използват думите: като, като че, тъй като, сякаш.

НАР. ПЕСНИ

Народните песни са създадени от народните певци. Описват преживявания, случки и събития от живота. Мелодията се ражда заедно с думите. В нар. песни се използват много повторения, постоянни епитети, положителни и отрицателни сравнения, старинни думи. Хората са пеели нар. песни и в делник, и в празник. Няма куплети.

БАСНИ

Басните са кратки творби с изводи и поуки накрая, написани в проза или в стихове. Осмиват човешки недостатъци, макар и героите в тях най-често да са животни или растения, а по-рядко – хора. Известни баснописци: гръцки – Езоп, френски – Лафонтен, руски – Крилов, български – Петко Славейков, Стоян Михайловски.

РАЗКАЗ

Малък по обем литературен вид в немерена реч. Героят не се характеризира с много черти. Разкрива се случка от живота на литературния герой.

ЕПИТЕТИ

Така се наричат прил. имена в художествената литература. Придават нагледност и образност на текста.

 

 

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Хората по света говорят на различни езици. Има и различна писменост. Ние, българите, пишем на кирилица и общуваме на български език. ОБЩУВАНЕТО може да се осъществи с помощта на УСТНА и ПИСМЕНА реч.
ВИДОВЕ ТЕКСТ :
ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН ТЕКСТ е този, в който се разказва случка, в която участват различни герои. Отделните моменти в текста са подредени според реда на действията в случката. „Три съвета”, „Умна девойка”, „Малкият принц”, „Бременските музиканти” и други - преобладават глаголите.
ТЕКСТ ОПИСАНИЕ е този, в който се разкриват признаци и качества на предмет, животно, растение, лице и други. Описание на цвете, домашен любимец, любим човек, играчка и други - преобладават съществителните и прилагателните имена.
ХУДОЖЕСТВЕН ТЕКСТ е този, от който читателят си представя това, за което се говори. Внушават се чувства. „Карнавал в гората”, „За да имаш приятели”, „Храбрият оловен войник”, „Малкият принц” са художествени текстове.
НЕХУДОЖЕСТВЕН ТЕКСТ е този, с който се предават сведения, знания и други. Не се внушават чувства. Текстовите задачи по математика, синоптичната прогноза по телевизията, текстовете в учебниците по ЧО и ЧП и други са нехудожествени текстове.
РЕДАКТИРАМЕ ТЕКСТ, като ЗАМЕНЯМЕ дума, СЪКРАЩАВАМЕ дума или част от абзац, ДОБАВЯМЕ дума или част от абзац.
ВИДОВЕ ИЗРЕЧЕНИЯ:

СЪОБЩИТЕЛНИ, с които съобщаваме, разказваме. Започват с ГЛАВНА буква и завършват с ТОЧКА "Аз съм ученик от трети клас."
ВЪПРОСИТЕЛНИ, с които задаваме въпрос. Започват с ГЛАВНА буква и завършват с ВЪПРОСИТЕЛЕН знак "Ще пътуваме ли за Червен бряг ?"
ВЪЗКЛИЦАТЕЛНИ, с които изразяваме чувство: радост, възхищение, болка, учудване, възторг, недоволство. Започват с ГЛАВНА буква и завършват с УДИВИТЕЛЕН знак "Моята родина е прекрасна !" Често се използват думичките : ах, ох, ех, ей, охо, их, как, колко, браво, ура, олеле ..., които се отделят със запетая от другите думи в изречението.
ПОДБУДИТЕЛНИ, с които изразяваме заповед, забрана, молба, съвет. Започват с ГЛАВНА буква и завършват с УДИВИТЕЛЕН знак. "Моля те, прочети ми приказка!"
ИЗРЕЧЕНИЕТО е съставено от ДУМИ.
ДУМАТА може да има различни ФОРМИ (за род, число, членуване ...) -
умен, умна, умно, умни, умния, умният, умната, умното, умните

ЗАПОМНЕТЕ: формата не променя значението на думата !!!

ДУМИ, които са близки по значение,  се наричат СИНОНИМИ -

дим - пушек, тъмнина - мрак, студено – мразовито.

ДУМИ, които имат обща част - КОРЕН, се наричат СРОДНИ -

лов, ловец, залови, улов, ловувам, налови.

ОБЩАТА част в група думи, която ги свързва по смисъл, се нарича КОРЕН на думата - уча, ученик, училище, науча, зауча, изучено, учение. Думи, които имат един и същ корен, се наричат СРОДНИ думи – глад, гладен, гладувам, огладнявам.
Тази част от думата, която стои пред корена и служи за образуване на нови думи, се нарича ПРЕДСТАВКА - разпиша, напиша, допиша, препиша, отпиша, надпиша. Пише се слято с корена. Представките раз-, из-, през-, без- се пишат винаги със з. Представките пред-, над-, под- се пишат винаги с д.

Тази част от думата, която стои след корена и служи за образуване на нови думи, се нарича НАСТАВКА - рибар, рибарник, рибен, рибарски.

СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕ

Когато със съществителното име се назовава познат предмет, в края на думата се поставя определителен член - ЧЛЕНУВА СЕ, ако показва лице или предмет, който извършва или търпи действие.
За МЪЖКИ РОД се добавят: за ед.ч. - ЪТ, ЯТ, А, Я - столът, стола, лекарят, лекаря; за мн.ч. –ТЕ - столовете, лекарите.
За ЖЕНСКИ РОД се добавя: за ед.ч. - ТА - масата, вазата, красавицата, розата; за мн.ч. - ТЕ - масите, вазите, красавиците, розите.
За СРЕДЕН РОД се добавя: за ед.ч. - ТО - езерото, детето, цветето; за мн.ч. - ТА - езерата, децата, цветята.

ПРАВОПИС НА СЪЩЕСТВИТЕЛНИ ИМЕНА

Правописът на гласните А и Ъ в крайната сричка на същ. имена от мъжки род единствено число се проверява с формите за множествено число.
ПИШЕ се А, когато проверяваната гласна не изпада (не изчезва) -  бухал - бухали, лекар – лекари.
ПИШЕ се Ъ, когато проверяваната гласна изпада - вихър - вихри, метър – метри.

ЗАПОМНЕТЕ - винаги правим проверка с форми на думата, за която се съмняваме. Ако нямаме правописен речник, по-добре да заместим думата с подходящ синоним (правилото на баба)!

ДВОЙНО ТТ - съществителните имена от женски род единствено число, които завършват на Т, при членуване се пишат с двойно ТТ - радост -радостта, младост- младостта, нощ - нощта, свещ - свещта, пролет- пролетта.

ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ

СТЕПЕНУВАНЕ - показва, че се сравнява един и същи признак на няколко предмета. Използват се частиците ПО - , НАЙ - - голям, по-голям, най-голям, хубава, по-хубава, най-хубава.

ПРАВОПИС НА ПРИЛАГАТЕЛНОТО ИМЕ

Правописът на гласните А и Ъ в крайна сричка на прил. имена от мъжки род се проверяват с формите за женски и среден род или множествено число.
ПИШЕ се Ъ, когато проверяваната гласна изчезне (изпадне) – кръгъл -кръгли, объл – обли.)

ПИШЕ се А, когато проверяваната гласна не изпада (не изчезва)лъскав - лъскаво, гиздав - гиздави, пухкав – пухкави.
ПИШЕ се двойно НН, когато прилагателното име в мъжки род единствено число завършва на – НЕН - в другите форми се пише НН – военен - военна, есенен - есенна, невинен – невинна.

ЛИЧНИ МЕСТОИМЕНИЯ

Личните местоимения са думи, които заместват съществителните, прилагателните и др. имена. С тях се избягват повторенията. Имат форми за единствено и множествено число; първо, второ и трето лице - аз, ти, той, тя, то, ние, вие, те.

ед.ч.              мн.ч.

1л. аз            1л. ние

2л. ти            2л. вие

3л.той,тя,то  3л. Те

Форма за учтивост – 2л., мн. ч. - ВИЕ

Използваме ги, за да определим ЛИЦЕТО и ЧИСЛОТО на ГЛАГОЛИТЕ .

ед. Ч.                      мн.ч.

1л. аз пея                1л. ние пеем

2л. ти пееш             2л. вие пеете

3л. той, тя, то пее   3л. те пеят

ВРЕМЕ НА ГЛАГОЛА

СЕГАШНО ВРЕМЕ на глагола - показва, че действието се извършва в момента на говоренето - СЕГА: казвам, играя, пиша, тичат, пеете, скачаме, четеш.

МИНАЛО СВЪРШЕНО ВРЕМЕ на глагола -  показва, че действието е извършено преди момента на говоренето - ПРЕДИ : казах, играх, писах, тичаха, пяхте, чете.
БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ на глагола -  показва, че действието ще се извърши след момента на говоренето. Образува се с частицата ЩЕ и глагола в сегашно време. СЛЕД: ще казвам, ще играя, ще пиша, ще тичат, ще пеете, ще скачаме, ще четеш.

СПОМАГАТЕЛЕН ГЛАГОЛ "СЪМ"

СЕГАШНО ВРЕМЕ на спомагателен глагол СЪМ:
ед. ч.                   мн.ч.
1л. аз съм            1л. ние сме
2л. ти си              2л. вие сте
3л. той, тя, то е   3л. те са
БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ на спомагателен глагол СЪМ :
ед. ч.                          мн.ч.
1л. аз ще съм              1л. ние ще сме
2л. ти ще си                 2л. вие ще сте
3л. той, тя, то ще е     3л. те ще са
МИНАЛО ВРЕМЕ на спомагателен глагол СЪМ :
ед.ч.                               мн.ч.
1л. аз                              1л. ние бяхме
2л. ти беше (бе)              2л. вие бяхте
3л. той, тя, то беше (бе) 3л. те бяха
ПРАВОПИС НА ГЛАГОЛА
Частиците ЩЕ и НЕ се изговарят слято с глагола, но се пишат отделно - ще пътувам, не ще пътувам, не искам, не пиша, не слушам, ще съм, не ще е. 

 

 

Тук може да гледате " Бяла приказка" от  В. Петров, постановка на Кукления театър.

http://vbox7.com/play:fbdd66d1&al=2&vid=4427659

http://vbox7.com/play:28e75653&al=2&vid=4427674

 

Е-книги

 

 

Тошко Африкански

 

 

 

Приказките на Ран Босилек

Басните на Езоп

 

 

Приказките на Братя Грим

 

 

"Мечо Пух"

 

 

 

 

Глагол тренажор

http://www.slideboom.com/presentations/498777/%D0%93%D0%9B%D0%90%D0%93%D0%9E%D0%9B-%D0%A2%D0%A0%D0%95%D0%9D%D0%90%D0%96%D0%9E%D0%A0

Прилагатерно име

http://www.slideboom.com/presentations/490684/%D0%9F%D0%A0%D0%98%D0%9B%D0%90%D0%93%D0%90%D0%A2%D0%95%D0%9B%D0%9D%D0%98-%D0%98%D0%9C%D0%95%D0%9D%D0%90

Тестове

http://dox.bg/files/dw?a=807ade428d