За родителите

 

Четене с разбиране Печат

Има деца, които след първия прочит на определен текст веднага усвояват учебното съдържание. При други – не може да го разберат и след многократен прочит. Налага се да положат повече усилия.

Следвайки практическата насоченост на изложението, което направих и миналия път във връзка с четенето като техника, ще кажа, че четенето с разбиране е сложна умствена операция и като такава може да бъде обяснена от специалистите. Това, което трябва да знае всеки родител е, че разбирането включва умението да се предават чуждите мисли и идеи със свои думи и според умствените възможности на всеки.

Сьществува разбиране, че най-добре се усвоява това, което най-често се повтаря. Резултатьт е, че в такива случаи се наизустява. Тази практика е особено ефективна в първи клас, когато малкият ученик наистина трябва да запомни буквално голяма част от учебния материал. Но с преминаването от клас в клас учебното съдържание се усложнява и се увеличава по обем. Ако детето владее само метода на дословното запаметяване, то ще започне да среща затруднения. В един момент този единствен метод се превръща във вреден навик. А истината е, че той ще продължи да бъде приложим – при наизустяването на стихотворения, заучаване на дефиниции и формули и т.н. Но от полза за детето ще е то да бъде обучено и подпомагано в усвояването и на другия учебен метод – четене с разбиранеВ противен случай, за него научаването ще продължава да е дословното запомнянеС помощта на учителя и на родителя на детето трябва да му стане ясноче за да възпроизведе определен текст, означава да го разбере.

            Кога затрудненията на малкия ученик стават особено осезателни?

Практиката ми показва, че те се проявяват още във втори, но най-вече в четвърти клас, когато трябва да се усвояват знания по всеки отделен предметТогава са необходими  повече усилия и самостоятелна работа с учебниците, което  може да отдръпне някои деца не само от четенето, но и от ученето. Наблюдава се при тези, които имат по-слаба познавателна активност и бедни интелектуални възприятия. Обяснимо е, защото  при четенето с разбиране преобладава нагледно-образната форма на мислене – детето оперира само с образи и излиза извън непосредственото възприятие. А излизането извън видимото е форма на мислене, която в самото начало го затруднява. Изискването за логически осмислено запомняне на материала не бива да е изненада за  детето – неподготвено, то ще продължава да наизустява дословно.

Децата със затруднения при четенето с разбиране се разпознават по това, че преразказват с готовите фрази от учебникаТе трудно конструират изречения. Ако поискаш да преразкажат един текстсе усеща липсата на последователност. Ако ги прекъснеш с уточняващ въпрос, не могат да отговорятнито да продължат по-нататък. Това навежда на мисълта, че липсва и умение да се анализира, обобщава и сравняваА това са най-общите начини на познавателната активност.

Къде е ключьт? Той е в навика да се работи активно над прочетеното, за да се осмисли. Тогава може би ще дойде и запомнянетоА според менактивната работа над текста включва:

- улавянето на основната мисъл чрез отделните фрази
- разделянето на части
- да  обръща внимание на думите и да ги разбира
- да маркира последователността в изложението
- да прегрупира смислово информацията
- да определи т.нар. опорни точки – факти, датисъбития

Пряко отношение към четенето с разбиране има техниката на четене. Разгледана в тази връзка, се подразбира, че ако детето не владее добра техника, то не би могло да разбере прочетеното. Ако срича бавно думите, забравя прочетеното и не може да схване изречението, а оттам – текста като цяло. А една неправилно прочетена дума може да промени смисъла, и обратно – неразбирането на смисъла нарушава правилното четене, когато в текста има много непознати думи.

В практически план бих разделила процеса на четене с разбиране на три етапаосмисляне на текста, активно осмисляне на текста и запомняне по определена система.

Осмислянето на текста включва:

- за какво се говори в него
- разделяне на части, свързани по смисъл

Активното осмисляне на текста изисква:

- водене на записки
- подчертаване и поставяне на знаци в бялото поле (ако се разрешава и книгата или учебникът са лични)
- записване на най-главното
- онагледяване със схеми
- записване на факти, дати и др.

Запомнянето по определена система означава, че детето трябва да е в състояние по всяко време да възпроизведе усвоеното знаниевкли когато го изпитват в училище. Не са малко случаитекогато обяснява на родителите сиче не е отговорило, защото забравило наученото.

Умението да се възпроизвеждат чужди мисли и идеи се развива едновременно с умението да се преразказва. Предполага сече с времето се обогатява и речниковия запас на малкия ученик. По-разнообразният речник му позволява да си служи с повече думи и да разчита на взаимозаменяемостта им от гледна точка на значението. С натрупването на познания по български език, то може да избира по-свободно словесната форма, с която да изрази съдържанието и неговите отделни части. Активната работа над текста ще му даде възможност да избегне излишните подробности, но ще се придържа към логическата последователност. Ще започне да структурира изказа сикато знае, че всяко твърдение трябва да бъде подкрепено с доказателства или с посочване на резулати и примерипоследвани от извод или обобщение.

Четенето с разбиране има отношение към развитието на потенциала на дететоСамото четене стимулира познавателната му активност, развива мисленето и въображението.Затова родителите трябва да свикнат да наблюдават своите децаа всяко изоставане – да ги подтикне да изяснят причините, за да им помогнат.

 

ЙОРДАНКА ХРИСТОВА – автор и координатор на
проекта "Училище за идеи" в XI ОУ "Николай Лилиев"

 

 

10-те топ неща, които биха искали учителите от родителите

1. Помагайте! Участието на родителите при подготовката за училище е в помощ както на учителите, така и на детето.
2. Осигурете материали и условия за учене вкъщи – лична библиотека или списания на разположение. Четете всеки ден с детето.
3. Давайте добър пример! Покажете на детето със собствените си действия, че му вярвате, че четенето е приятно и полезно. Контролирайте гледането на телевизия, видео и компютърни игри.
4. Окуражавайте детето да дава най-доброто от себе си в училище. Покажете му, че обучението е важно и ценно и че очаквате от него да се справя добре.
5. Ценете образованието и търсете баланс между училищната и извънучилищната активност. Наблягайте на развитието на уменията и знанията, от които се нуждае детето, за да успее в училището и живота.
6. Разпознайте негативните фактори, които оказват влияние върху детето. Работете с него, за да му помогнете да поддържа баланс между отговорностите в училище и извънучилищните ангажименти.
7. Подкрепяйте училищните правила и цели. Внимавайте да не подкопавате училищните норми, дисциплина и цели чрез обидни изказвания, пренебрежително отношение или следване на противоположни правила вкъщи.
8. Използвайте положителен натиск. Окуражавайте детето да даде най-доброто от себе си, но не го притискайте с твърде високи цели или с много активности.
9. Споделете с учителя. Споделяйте с учителя, ако мислите, че има проблем, докато все още има време за разрешаването му. Не чакайте учителят да ви потърси пръв.
10. Приемете отговорността си като родител. Не очаквайте, че училището или учителят ще изземат ролята и задълженията ви на родител. Учете децата на самодисциплина и уважение към другите вкъщи. Не прехвърляйте отговорността за усвояването на тези основни навици върху учителя и училището.

Как характерът на родителите влияе върху възпитанието на децата ?


Психолозите определят четири основни типа мислене на родителите, които развиват съответните типове поведение при децата.Характерът и начинът на мислене на родителите играят определяща роля в начина, по който децата мислят за себе си и планират живота си.Превъзходство (Аз съм добър, но ти не си)Възприятието, че родителите имат превъзходство над децата, които, от своя страна, са им подчинени, е доста деструктивно по отношение съзряването на детето и превръщането му в успяващ голям човек.Някои психолози наричат такова поведение „комплекса на превъзходството“, но всъщност това е реакция на потиснатото его на възрастните, които са страдали в собственото си детство. Тези родители са неспособни да признаят грешките си, да отсъдят правилно или да мотивират децата си. В същото време детето знае, че прави много грешки, които разочароват родителя перфекционист.В сравнение с „перфектния“ родител детето, което се опитва да намери пътя си в живота, е принудено да мисли, че е неспособно. И това често води до развитието на следващия тип поведение.Подценяване (Ти си добър, но аз не съм)Този втори начин на поведение и мислене: аз не съм толкова пълноценен като другите и всички останали са много по-добри хора, е лошата основа, на която могат да се развият много психични разстройства като депресия, шизофрения, сексуални проблеми и маниакални състояния.Всички родители се ядосват на децата си понякога и негодуват срещу петнайсетте или двайсетте години грижи, които са им отдали. Според някои психолози децата съсипват втората половина от живота ни. Но повечето родители успяват да намерят собствен път през тези години и да изпитат радост от тях.Трябва да даваме възможност на младите да опитват, да изпробват, да грешат, за да успеят, когато искаме да възприемат поуките от нашата мъдрост. Децата винаги се отзовават по-добре на окуражаването, отколкото на критиките.Всъщност критиката не е особено ценна за децата, тъй като те се учат много повече от поправянето на грешките и здравите наставления на по-възрастните. Твърде многото критика води до третия тип поведение.Безнадеждност (Никой от нас не е добър)Това „хленчене“ се чува в семействата, които са осакатени или направо прегазени от светските ценности и ниските очаквания – това обикновено са семействата с нисък доход и липса на реализация.Те страдат най-вече от мисълта, че няма смисъл да опитват да успеят, да постигнат нещо по-добро, защото „няма никаква надежда за човек като мен“.Възприемане (И двамата сме добри)Въпреки че родителите и децата имат различни роли в семейството и развиват различни характери, това е най-добрият тип поведение от четирите.Вярвайки, че децата ви са добри, дори когато не могат да се състезават с възрастните, не могат да произнасят напълно вярно някои думи, най-важното е да не ги натоварвате с невъзможни очаквания. Те имат нужда от повече подкрепа, търпение и наставления.Този тип поведение не гарантира перфектно дете, но му дава по-добра възможност да расте и съзрява без излишно напрежение, което често се превръща в беда. Съдете децата по техните връстници, а не по възрастните, включително и по вас самите.Децата и възрастните, които съзряват и растат заедно, по различен начин и на различно равнище, разбира се, като цяло са по-лесно приспособими хора и по-проницателни.Добрият родител трябва да разбере, че детето расте в семейството, в училище, в града, в страната – и тези институции и средата са много по-различни като ценности от тези на поколението, на което принадлежи самият родител.Когато родителите не могат да приемат промените в обществото и поколението, те издигат висока бариера между себе си и децата си и създават условия за непреодолими конфликти.


 

7 начина да накарате детето си да се храни здравословно

  

 

С тенденцията към затлъстяването при децата и редица други заболявания в ранна възраст всички – от родителите и лекарите до учителите, търсят начини за подобряване здравето на малките. Никой не може да отрече, че храната е стъпка номер едно към по-доброто здраве.

Истината е, че с всички дребни (и същевременно вредни) изкушения наоколо – от бонбоните в магазина до чипса в рекламата по телевизията, е много трудно да накарате детето си да яде хубава храна. Отговорът вероятно е в изобретателността на родителите, които трябва именно да намерят начините, по които да свържат децата си със здравословната храна.

 

Предлагаме ви следните 7 начина за това:

 

1. Направете нови варианти на старите любими неща

Помислете за храните, които детето ви обича и направете нещо, което изглежда подобно, но използвайте различни съставки. Ако знаете, че децата ви обичат домашно приготвения кейк, добавете нови съставки – плодове, по-малко захар, заложете на кафявате, помислете за друг тип брашно, а не традиционното бяло и т.н.

 

2. Бъдете креативни

Използвайте триковете от рекламите, за да накарате нещо да изглежда привлекателно за децата. Например, нарежете на тънки пръчици морковите и ги залейте с лимонов сок, наречете ги „Слънчеви летни солети“. Или опитайте да изрязвате зеленчуците в интересни форми, или ги съчетавайте в някакви форми – това ще промени възприятието на децата, които често в ранна възраст, не показват особен афинитет към зарзавата!

 

3. Не бързайте

Ако децата ви обичат бонбоните и чипса, а вие се опитвате да замените тези вредни храни с полезните, това няма как да стане отведнъж. Затова пробвайте стъпка по стъпка. Към старите любими неща бавно добавяйте по малки дози от новите. „Ще хапнеш бонбон, ако първо изпиеш две глътки сок от прясно изцеден портокал.“ На следващия ден глътките ще станат три, докато едното замени напълно другото.

 

4. Опитвайте нови рецепти

Запасете се със здравословни рецепти и опитвайте всеки ден по нещо ново, докато уцелите онова, което ще се хареса на децата ви. Карайте ги да оценяват всеки ваш експеримент, ентусиазирайте ги за нещата, които харесват и направете така, че да ги очакват с нетърпение следващия път, когато ще ги сготвите.

 

5. Изкуството на камуфлажа

Една майка от опит разказва как е накарала сина си да яде изключително полезните ягоди. Като ги изцеждала на сок заедно с пъпеш и банан. Важно е наистина да намерите формата в която дадена храна става поносима за детето ви, а в голяма част от случаите е възможно то дори да не разбира какво точно похапва.

 

6. Включете и децата

Това, в което децата взимат участие, винаги е поносимо за тях. Когато помагат да се приготви някаква храна, част от наградата за труда е фиестата на масата. По-трудно отказваш да похапнеш нещо, което сам си приготвил, нали? Доказано от опит!

 

7. Забавлявайте се!

Промяната на навиците няма да е гладка, ако изведнъж се впуснем в сложни рецепти. Придържайте се към простите неща! И не забравяйте да се забавлявате! Играта с харната е част от промяната на вкуса. Докато си правите фенер от кора на диня, помислете колко много коктейли може да излмислите с участието на този вкусен плод!

прочетено от zamamaimen.com...

 



Read more: http://2vsou.webnode.com/news/da-sje-khranim-zdravoslovno/

 

КАК ДА МОТИВИРАМЕ ДЕТЕТО, ЗА ДА УСПЕЕ В УЧИЛИЩЕ

 

    Някои деца обожават училището, но това съвсем не се отнася за всички. В повечето случаи те преживяват периоди на демотивация и родителите трябва много с много внимание, изобретателност и търпение да помогнат на децата да успеят в училище.

        Съвсем нормално е и в училище да се появят периоди с по-малко ентусиазъм. Тогава е нужно да покажете на детето си, да го разбирате и да го убедите в своята безусловна подкрепа и любов, както с думи, така и с действия.
За да бъде малкият ученик мотивиран, може да прибегнете до различни методи и средства, но не забравяйте, че най-често използваният аргумент "трябва да учиш, за да имаш после добра работа и да печелиш пари" не е много убедителен. Детето не мисли в дългосрочен план и съвсем не си се представя като главен мениджър на преуспяваща фирма.

 

        При това положение трябва да изберете нещо друго:

  1. Интересувайте се какво прави в училище: питайте го какво е научило днес, с кого е играло през междучасието, какво е било най-неприятното през изминалия ден. Важно е детето да чувства, че тази част от живота му е също толкова важна, колкото и времето прекарано вкъщи.
  2. Доколкото Ви е по силите, следете домашните. Още от първата година трябва да установите подходящ работен ритъм у дома. Придобитите навици се запазват през целият ученически период.
  3. Поздравявайте детето си за всеки успех и добра оценка. Придружете тези поздравления със съответното поощрение за положените усилия.
  4. Избягвайте безкрайното връщане към недобрите резултати.    

        ● неуспехът по някой предмет вече се е настанил в съзнанието на детето. Задълбаването в това ще доведе единствено до понижаване на самочувствието му. Опитайте се по-скоро да търсите заедно решение на проблема.
          ● Наваксване и разясняване на материала с допълнителни уроци, специална тетрадка за упражнения по въпросния предмет

  5. Успокойте детето, като ясно му дадете да разбере, че има право на грешки и абсолютно избягвайте да го сравнявате с други негови съученици, братя или сестри. Всеки възприема нещата в свой ритъм и според своя капацитет.
  6. Участвайте според възможностите си в училищните мероприятия, на които сте поканени - родителски срещи, вечери на класа или конкретен предмет, общи излети, спортни състезания
    За да се чувства детето в свои води в учебната среда и да напредва добре, то трябва преди всичко да има желание да научава нови неща. Не трябва да очаквате, че единствено учителите ще създадат това желание, защото родителите са тези които го култивират. Училището е насреща да асистира в тази задача, но не може със скръстени ръце да очаквате от него чудеса. Трябва да се постараете да създадете у дома позитивен климат, приятелски настроен към всички видове възприемане и учене. Ето няколко идеи:
          ●  По-често предлагайте на детето книги на теми, които го интересуват: животни, спорт, вулкани, човешкото тяло... Всяко дете си има своите пристрастия и Вие като родител ги познавате най-добре.
          ●  Посещавайте заедно библиотеката и книжарницата.
          ●  Играйте у дома на игри от типа "въпрос-отговор" - това е отличен начин за разширяване на общата култура.
          ● Възползвайте се от общите разходки за научаване на разни неща: за дърветата, построяване на пътищата и какво ли още не. Децата са любопитни  и питат за всичко. Ако не знаете отговора, не импровизирайте, а предложете заедно да го потърсите в интернет или съответната енциклопедия.
          ● Окуражете детето да се запише в извънкласни дейности, но без да прекалявате.

            Ако вашето дете, въпреки всичките Ви усилия, запазва негативното си отношение към училището, трябва да вземете по-сериозни мерки. Разпитайте дискретно, дали не е подложено на натиск от други деца или преподаватели, чува ли добре в клас, вижда ли ясно написаното на дъската, има ли трудности с концентрацията. Може да се наложи да се консултирате с училищния психолог или други специалисти.
    Никога не забравяйте, обаче, че детето Ви има преди всичко нужда от вашето одобрение, от увереността, че го обичате и окуражавате, в това което прави. Ако вие му помогнете да добие самочувствие, шансовете му в училище се умножават в пъти. Не забравяйте още, че не всеки на този свят е надарен математик. С други думи, не очаквайте детето да е перфектно по всички предмети, защото и то като Вас има своите слаби и силни страни.

* - Автор на статията е Ромела Русанова, публикувано в седмичник "Анонс" - Стара Загора, 13 септ. 2010 г.

За да расте ДЕТЕТО Ви здраво и щастливо, 
а вие да се чувствате успешни родители

 

  • ДАЙТЕ НА ДЕЦАТА СИ ПРИМЕР НА ДОБРО ПОВЕДЕНИЕ

Децата се учат, като подражават на другите. Те ще копират и вашите постъпки. Децата правят това , което виждат. ПРИМЕРЪТ Е ВАЖЕН.

  • ПРОМЕНЯЙТЕ ОКОЛНАТА СРЕДА , А НЕ ДЕЦАТА

По-добре да държите ценни и опасни предмети далеч от детето, отколкото да го наказвате за неговото любопитство.

  • ИЗКАЗВАЙТЕ СВОИТЕ ЖЕЛАНИЯ ПОЗИТИВНО

Казвайте на децата какво да правят, а не какво да не правят. Поставяйте им постижими изисквания. Бъдете търпеливи, като се съобразявате и с възрастта му.

  • НЕ СЕ ОСЛАНЯЙТЕ ПРЕКАЛЕНО НА НАГРАДИ И НАКАЗАНИЯ

Колкото по-големи стават децата, толкова по-малък е ефекта от наказанията и наградите. Обяснявайте причините за своите решения.

  • ИЗБЕРЕТЕ ВЪЗПИТАНИЕ БЕЗ БОЙ И КРЕЩЕНЕ

Боят и крещенето могат да доведат до трайни емоционални затруднения. Ще го лишат от чувството за самоконтрол и уважение към другите.

  • ДЕЦАТА ЧЕСТО НЕ РАЗБИРАТ ЗАЩО ГИ НАКАЗВАТ

  • ДАВАЙКИ НА ДЕЦАТА ВЪЗМОЖНОСТ ДА ПРАВЯТ ИЗБОР ИМ ПОМАГАТЕ ДА СЕ ДЪРЖАТ ДОБРЕ

Не се карайте на децата за незначителни неща. Позволявайте им сами да решат, какво ще ядат и какво ще облекат, за да не се чувстват постоянно под ваш контрол.

  • ХВАЛЕТЕ И ОКУРАЖАВАЙТЕ ДЕТЕТО СИ

Хвалете детето за доброто му поведение. Извинете се, ако сте постъпили неправилно.

  • ОГРАНИЧЕНИЯТА СА ПОЛЕЗНО НЕЩО ДОРИ И В НАЙ-ЛЮБЯЩОТО СЕМЕЙСТВО

Да бъдеш родител означава и да очертаваш граници. Не забравяйте, че е нормално детето да изпробва тази граница. Това не е непослушание, а част от процеса на учене. Децата се чувстват по-сигурни, ако сами спазвате границите които сте поставили, при условие, че са разумни.

  • ИЗСЛУШВАЙТЕ ВНИМАТЕЛНО ДЕТЕТО СИ

Интересувайте се какво прави и какво чувства вашето дете. Колкото по-често правите това, толкова по-рядко ще ви се налага да стигате до наказания.

  • ВСЯКО ДЕТЕ ИМА НАЙ-ГОЛЯМА НУЖДА ОТ ОБИЧ

  • ОБИЧТА е най-важният елемент на позитивното възпитание. Колкото по-често показвате на детето своята обич, като го прегръщате, целувате и му казвате „обичам те”, толкова по-често детето ще иска да докаже, че я е заслужило. Вашата обич помага на детето да е уверено в себе си и да има самочувствие.

  • УСТАНОВЕТЕ ПРОГРАМАТА ЗА ДЕНЯ

Малките деца ще се чувстват по-сигурни и по-лесно ще се избегнат конфликтите, ако имат ясна програма за деня. Те са по-доволни, когато имат въведени постоянни часове за ядене, сън и свободни игри.

  • НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ СОБСТВЕНИТЕ СИ ПОТРЕБНОСТИ

Ако усетите, че губите контрол върху себе си и всеки момент може да се развикате на детето, излезте за малко, успокойте се и бройте до десет...

  • ДА ВИЖДАТЕ СВЕТА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕТЕТО

Спомнете си как сте се чувствали когато сте били дете и колко неразбираем ви се е струвал света на възрастните, когато са се отнасяли с вас несправедливо.

  • УВАЖАВАЙТЕ ДЕТЕТО СИ ТАКА, КАКТО БИХТЕ УВАЖАВАЛИ ЕДИН ВЪЗРАСТЕН

Изслушвайте внимателно неговото мнение. Позволявайте му да взема решения, особено, ако пряко го засягат. Извинете се, ако сте постъпили неправилно.