Човекът и обществото
https://quizlet.com/4032939/%25d0%25b8%25d1%2581%25d1%2582%25d0%25be%25d1%2580%25d0%25b8%25d1%258f-%25d0%25bd%25d0%25b0-%25d0%25b1%25d1%258a%25d0%25bb%25d0%25b3%25d0%25b0%25d1%2580%25d0%25b8%25d1%258f-flash-cards/
КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ПО ЧО В 3 клас
ГЕОГРАФИЯ
Общество – групи от хора с общи интереси, цели и задачи – семейство, клас, танцов състав.
Обществени сгради – онези, които се използват от всички хора в селището – училища, магазини, театри, болници.
Държава – обединение на хора, които живеят на обща територия и имат общо управление.
Република България е държава в Югоизточна Европа. Разположена е в източната половина на Балканския полуостров. Столица – София.
Граничи:
-на изток с Черно море;
-на юг с Гърция и Турция;
-на запад със Сърбия и Македония;
-на север с Румъния.
Символи на България – химн, знаме и герб.
Химн – „Мила родино” – тържествена песен за прослава; ставаме прави.
Знаме – трицветно – бял, зелен, червен, подредени един под друг.
Герб – червен щит с лъв на него, държан от два лъва, стъпили на дъбови клонки; под тях има надпис „Съединението прави силата”; най-отгоре има корона.
Карта – умалено изображение на земната повърхност.
Условни знаци – изображения, с помощта на които върху картата се обозначават градове, села, пътища, граници и др.
Цветове – зелен – равнини, низини, полета; кафяв – планини; син – реки, езера, морета.
Посоки на света – на картата горе – север, долу – юг, дясно – изток, ляво – запад. Междинни – североизток, северозапад, югоизток, югозапад.
Форми на земната повърхност -
Планина – висока форма на земната повърхност.
Било - най-горната част на планината – заоблено или остро.
Връх – най-високата точка от планината.
Хълм – малко възвишение, закръглена земна височина.
Равнина – обширна земя с малка височина, без планини.
Низина – обширна равна земя с височина до 200 метра.
Долина – ниско място, разположено между височини (планини).
Река – поток от прясна вада, който тече в корито, издълбано от водата. Влива се в море, езеро или друга река.
Езеро – вдлъбнатина, запълнена с вода.
Язовир – изкуствено езеро, създадено от хората.
Бряг – земя край вода (море, езеро, река).
Залив – част от море, вдадена в сушата.
Остров – земя, оградена от всички страни с вода.
Полуостров – част от земя, заобиколена от три страни с вода.
Планини –
Рила - вр. Мусала; Пирин – вр. Вихрен; Родопи – вр. Голям Перелик; Стара планина – вр. Ботев; Витоша – вр. Черни връх, Средна гора – вр. Богдан.
В планините – дървен материал, билки, гъби, горски плодове, въглища, руди, пасища, електроенергия от ВЕЦ, туризъм.
Равнини –
Дунавска – между р. Дунав и Ст. Планина; от запад на изток – по-широка и по-висока; пшеница, царевица, слънчоглед и др.
Горнотракийска – между Средна гора, Родопи и Странджа; лозя, плодове и зеленчуци, ориз, памук и др.
Задбалкански полета – на юг от Ст. Планина; Софийско, Карловско, Казанлъшко, Сливенско; Розова долина - рози, лавандула и др.
Водни басейни –
Черно море – „морската врата на България”; сол, делфини, тюлени, риба, пристанища – Варна, Бургас, туризъм.
Р. Дунав – единствената наша плавателна река; напояване, риба, превоз.
Р. Искър – извира от Рила, влива се в Дунав, най-дългата.
Р. Марица – извира от Рила, влива се в Егейско море, най-пълноводната.
Езера – естествени - планински, крайречни, крайморски, изкуствени – язовири; Варненското и Бургаското – крайморски.
Почва – най-горният рохкав слой на земята, който се отличава с плодородие; най-плодородни са почвите в равнините и край реките.
Растения – водна лилия, тинтява, омайник, еделвайс, минзухар и много други.
Животни – мечка, сърна, елен, дива коза, свиня, вълк, лисица, орел, заек, полска мишка, яребица фазан и др.
Национални паркове - „Рила”, „Пирин” , „Централен Балкан”
Календар за защита на природата –
22 март – Ден на водата; 1 април – Ден на птиците; 5 април – Ден за опазване на природата; 22 април – Ден на Земята.
ИСТОРИЯ
Извори за миналото – следите от човешката дейност.
Материални (предметни, веществени) – сечива, жилища, керамика.
Писмени – всякакви надписи върху камък, кожа и хартия.
Летоброене – подреждането на годините във времето – десетилетия, столетия (векове), хилядолетия.
Календар – начин за измерване на времето, при който за начало на летоброенето се приема година с голямо значение. Днешният календар започва летоброенето от раждането на Иисус Христос – година първа.
Век – всеки век започва с първата и завършва със стотната година (9 век – 801-900 г.); определяме века, като към първата цифра на датата прибавяме 1 ( 681 г. – 6+1=7 – 7 век).
Траки – преди повече от 3000 г. по нашите земи; уседнал живот; земеделци, коневъдци и овцевъдци; много богове; най-почитан – Херос – конник.
Гробници - за мъртвите си вождове; оръжия, съдове, украшения; край гр. Казанлък, с. Свещари.
Съкровища – Панагюрско, Вълчитрънско, Рогозенско.
Славяни – идват по нашите земи в края на 6 в.; уседнал живот, земеделци; много богове; главен – Перун; изработват предмети от дърво, кожа, глина, метали; начело на племето- княз.
Прабългари – живеят на североизток от Черно море в степите; разпъват юртите си там, където има паша за добитъка им - скотовъдци; номадски живот; изработват предмети от кожа, метали, глина; един бог – Тангра; начело на племената – хан.
Дати, години, факти -
635 – 665 – просъществува „Стара велика България” начело с хан Кубрат; легендата за снопа пръчки.
681 - След разпадането на Велика България част от прабългарите начело с хан Аспарух се заселват в местността Онгъл. Заедно със седемте славянски племена и северите образуват българската държава като обединение в борбата им с Византия, столица – Плиска.
864 - покръстване на българите при княз Борис I.
870 – Българската църква е призната от другите християнски църкви.
886 - в България са приети учениците на Кирил и Методий - Климент, Наум, Ангеларий; в Охрид, в Плиска и по-късно във Велики Преслав се създават книжовни средища, България става център на славянската култура.
893 – Симеон става владетел - цар; при него са завоювани нови територии, България граничи с Черно, Бяло и Адриатическо море; Златен век на българската култура; книжовници – Наум, Черноризец Храбър, Йоан Екзарх.
927 - Петър I се качва на престола, сключва мир с Византия и е признат за цар; поява на богомилството; отшелникът Иван Рилски – Рилски манастир.
1014 – умира цар Самуил – последният защитник на България.
1018 - след продължителни войни за запазване на независимостта на България, които завършват с погрома на войските на цар Самуил, е наложено византийско владичество.
1185 - като резултат от въстанието, ръководено от Асен и Петър, е създадено Второто българско царство, столица - Търново.
При цар Калоян - укрепване на българската държава, военни успехи, съюз с римския папа.
При цар Иван Асен II - териториално разширение, стопанско и културно развитие; възобновяване на Българската патриаршия.
Животът на хората в бълг. царство – при цар Иван Асен има изобилие от зърнени храни и добитък, кервани пренасят храни, сол, скъпи дрехи, накити, книги, икони.
Групи – аристокрация, духовенство, занаятчии, търговци, книжовници.
Всекидневен живот – бедните – малки къщи от непечени тухли, покрити със слама или каменни плочи; храна с малко месо и еднообразна; тъмни и груби дрехи; веселие – по празниците;
Богатите – красиви каменни къщи, дворци; обилна и разнообразна храна всеки ден; цветни и скъпи дрехи; веселие – всекидневно.
1393 – османците завладяват Търновското царство.
1396 - покоряване на България, начало на османското владичество.
Българите през 15. – 17. век – начело на Османската империя – султан, столица – Истанбул; две големи групи – елит и рая с различни права (християните и евреите нямат достъп до властта и армията). Българите основно живевт в селата; опора в християнската вяра; животът заедно сближава християните и мюсюлманите; хората общуват в дюкяните и в кафенетата на чаршията; манастирите – хранилища на християнската книжнина и духовен живот – Рилският манастир – най-голям.
Българите през 19. век – от Западна Европа навлизат печатните книги, светското училище, машините, влаковете; увеличава се броят на българите в градовете; занаятчии и търговци забогатяват с труд и предприемчивост.
Обновените градове – улиците се разширяват, постлани са с калдъръм; къщите - с големи чардаци, модерни чужбински мебели; нови храни – домати, картофи, фасул; европейски дрехи; нови професии – учители, журналисти, лекари.
Паисий Хилендарски – написва „История славянобългарска”.
Софроний Врачански - първи препис на „История славянобългарска“.
Д-р П. Берон – написва „Рибен буквар”.
В. Априлов - отваря първото чисто българско взаимно училище в България с помощта на Неофит Рилски.
1870 – султанът признава автономна Българска църква - Екзархия.
Г. Раковски – пръв изработва план за освобождение, организира в Белград първата българска легия.
В. Левски – Апостол на свободата; тайни революционни комитети в страната; подготовка за въстание.
1876 - Априлското въстание; Георги Бенковски, Христо Ботев.
1877 - 1878 - Руско-турска освободителна война.
3 март 1878 - със Санстефанския мирен договор е възстановена българската държава; подписан е Берлинският договор (1 юни); създадени са Княжество България (с изборен княз) и Източна Румелия (с назначаван от Високата порта генерал-губернатор християнин), а Южна Тракия и Македония остават подвластни на Османската империя.
1879 - свикано е Учредителното народно събрание (10 февруари), което приема Търновската конституция (16 април) и избира София за столица на княжеството.
6 септ. 1885 - Съединение на Източна Румелия с Княжество България.
Българите през 19. – 20. век – фабричният труд измества ръчния, България се свързва с Европа; големи къщи с цветни фасади, широки прозорци, модни мебели; повече лична свобода за хората – срещи, облекло; театър, опера, попконцерти, дискомузика; радио, телевизия, самолети; интернет.
1888 – открито първото висше училище с равен достъп за мъже и жени – СУ „Климент Охридски”.
22 септ. 1908 - провъзгласяване независимостта на България, княз Фердинанд I получава титлата цар.
1939-1945 - българските евреи са спасени от депортиране.
1946 - обявяване на републиката (15 септ. 1946) – Народна Република България.
1991 – България става Република България, нова конституция, държавният глава е президент.
1 януари 2007 - България става член на Европейския съюз.
Политици през 19. – 20. век -
Владетели – княз Александър Първи, Цар Фердинанд, цар Борис Трети.
Държавници – Стефан Стамболов, Тодор Живков.
Президенти – Желю Желев, Петър Стоянов, Георги Първанов.
Българската култура –
Художници – Владимир Димитров – Майстора, Златю Бояджиев.
Оперни певци – Борис Христов, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова.
Българският спорт –
Тежка атлетика – Дан Колов;
Футбол – Христо Стоичков
Лека атлетика – Стефка Костадинова
Празниците на България –
Национален – 3 март – Ден на Освобождението.
Официални – 6 септември – Съединението; 22 септември – Независимостта; 1 ноември – Ден на будителите; 24 май – Ден на книжнината; 25 декември – Рождество Христово; през пролетта – Великден; 1 май – Ден на труда; 6 май – Ден на храбростта.
Битови – Ханука, Пурим – еврейски; Вартананц – арменски; Курбан Байрам – турски; Василица – ромски; Баба Марта, Лазаровден, имени дни – български.
Онлайн тест . Славяни, прабългари. Проверете знанията си.
https://www.quizrevolution.com/act169751/mini/go/
СИМЕОН I ВЕЛИКИ (864-27.V.927)
Български княз (893-917) и цар (917-927), син на княз Борис I (852-889). Получил блестящо за онова време образование в Магнаурската школа в Цариград. Наречен "полугрък", "цар книголюбец" и "нов Птолемей" от съвременниците си заради голямото му елино-византийско образование. Замонашил се още в Цариград. След завръщането си в България (886) бил подготвян от баща си за глава на българската църква, но вместо това става български княз. Веднага след възкачването му на престола отношенията с Византия се изострили поради факта, че византийският император Лъв VI Философ преместил тържището на български стоки от Цариград в Солун. В защита на българските търговци, изложени на произволите на местните византийски власти, и след отказа на Византия за промяна на тази наредба С. I навлязъл в Източна Тракия и разбил византийците при Одрин. Така в продължение на едно десетилетие той водил 4 войни с Византия, предизвикани от нея. През 913 обаче С. I сам се явил пред стените на Цариград. Византия се принудила да признае на С. I титлата цар на българите, но през 914 го анулирала. Тогава българските войски нахлули отново в Източна Тракия и превзели Одрин. На 20 август 917 в Ахелойската битка византийската войска била обкръжена и избита. През 918 се провъзгласил за император на ромеите, а българският архиепископ бил провъзгласен за патриарх. През 921 една българска армия достигнала до Дарданелите, завладяла Галиполския полуостров и се опитала да премине на малоазийския бряг. През 923 цар С. I отново се явил пред стените на Цариград. Византия поискала да започнат преговори за мир. Такъв не бил сключен, но българите снели обсадата. След това се насочил към Сърбия (924), която била превърната в българска провинция. Започнал нови приготовления за война с Византия, но починал от сърдечен удар.
|
КНЯЗ БОРИС I Хан Борис идва на престола в преломна за Европа епоха. Политическата и църковната експанзия на Немското кралство спрямо среднодунавските славяни (Великоморавия) създават напрежение в Централна и Югоизточна Европа и водят до сложни политически комбинации и военни съюзи. По същото време славянският свят е в процес на християнизация, която изостря съперничеството между Константинополската патриаршия и Римската курия. България активно участва в първото голямо политическо противоборство в Европа на страната на Немското кралство. |
КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ПО Човек и Общество В 3 клас
ГЕОГРАФИЯ
Общество – групи от хора с общи интереси, цели и задачи – семейство, клас, танцов състав.
Обществени сгради – онези, които се използват от всички хора в селището – училища, магазини, театри, болници.
Държава – обединение на хора, които живеят на обща територия и имат общо управление.
Република България е държава в Югоизточна Европа. Разположена е в източната половина на Балканския полуостров. Столица – София.
Граничи:
-на изток с Черно море;
-на юг с Гърция и Турция;
-на запад със Сърбия и Македония;
-на север с Румъния.
Символи на България – химн, знаме и герб.
Химн – „Мила родино” – тържествена песен за прослава; ставаме прави.
Знаме – трицветно – бял, зелен, червен, подредени един под друг.
Герб – червен щит с лъв на него, държан от два лъва, стъпили на дъбови клонки; под тях има надпис „Съединението прави силата”; най-отгоре има корона.
Карта – умалено изображение на земната повърхност.
Условни знаци – изображения, с помощта на които върху картата се обозначават градове, села, пътища, граници и др.
Цветове – зелен – равнини, низини, полета; кафяв – планини; син – реки, езера, морета.
Посоки на света – на картата горе – север, долу – юг, дясно – изток, ляво – запад. Междинни – североизток, северозапад, югоизток, югозапад.
Форми на земната повърхност -
Планина – висока форма на земната повърхност.
Било – най-горната част на планината – заоблено или остро.
Връх – най-високата точка от планината.
Хълм – малко възвишение, закръглена земна височина.
Равнина – обширна земя с малка височина, без планини.
Низина – обширна равна земя с височина до 200 метра.
Долина – ниско място, разположено между височини (планини).
Река – поток от прясна вада, който тече в корито, издълбано от водата. Влива се в море, езеро или друга река.
Езеро – вдлъбнатина, запълнена с вода.
Язовир – изкуствено езеро, създадено от хората.
Бряг – земя край вода (море, езеро, река).
Залив – част от море, вдадена в сушата.
Остров – земя, оградена от всички страни с вода.
Полуостров – част от земя, заобиколена от три страни с вода.
Планини –
Рила – вр. Мусала; Пирин – вр. Вихрен; Родопи – вр. Голям Перелик; Стара планина – вр. Ботев; Витоша – вр. Черни връх, Средна гора – вр. Богдан.
В планините – дървен материал, билки, гъби, горски плодове, въглища, руди, пасища, електроенергия от ВЕЦ, туризъм.
Равнини –
Дунавска – между р. Дунав и Ст. Планина; от запад на изток – по-широка и по-висока; пшеница, царевица, слънчоглед и др.
Горнотракийска – между Средна гора, Родопи и Странджа; лозя, плодове и зеленчуци, ориз, памук и др.
Задбалкански полета – на юг от Ст. Планина; Софийско, Карловско, Казанлъшко, Сливенско; Розова долина – рози, лавандула и др.
Водни басейни –
Черно море – „морската врата на България”; сол, делфини, тюлени, риба, пристанища – Варна, Бургас, туризъм.
Р. Дунав – единствената наша плавателна река; напояване, риба, превоз.
Р. Искър – извира от Рила, влива се в Дунав, най-дългата.
Р. Марица – извира от Рила, влива се в Егейско море, най-пълноводната.
Езера – естествени – планински, крайречни, крайморски, изкуствени – язовири; Варненското и Бургаското – крайморски.
Почва – най-горният рохкав слой на земята, който се отличава с плодородие; най-плодородни са почвите в равнините и край реките.
Растения – водна лилия, тинтява, омайник, еделвайс, минзухар и много други.
Животни – мечка, сърна, елен, дива коза, свиня, вълк, лисица, орел, заек, полска мишка, яребица фазан и др.
Национални паркове - „Рила”, „Пирин” , „Централен Балкан”
Календар за защита на природата –
22 март – Ден на водата; 1 април – Ден на птиците; 5 април – Ден за опазване на природата; 22 април – Ден на Земята.
ИСТОРИЯ
Извори за миналото – следите от човешката дейност.
Материални (предметни, веществени) – сечива, жилища, керамика.
Писмени – всякакви надписи върху камък, кожа и хартия.
Летоброене – подреждането на годините във времето – десетилетия, столетия (векове), хилядолетия.
Календар – начин за измерване на времето, при който за начало на летоброенето се приема година с голямо значение. Днешният календар започва летоброенето от раждането на Иисус Христос – година първа.
Век – всеки век започва с първата и завършва със стотната година (9 век – 801-900 г.); определяме века, като към първата цифра на датата прибавяме 1 ( 681 г. – 6+1=7 – 7 век).
Траки – преди повече от 3000 г. по нашите земи; уседнал живот; земеделци, коневъдци и овцевъдци; много богове; най-почитан – Херос – конник.
Гробници – за мъртвите си вождове; оръжия, съдове, украшения; край гр. Казанлък, с. Свещари.
Съкровища – Панагюрско, Вълчитрънско, Рогозенско.
Славяни – идват по нашите земи в края на 6 в.; уседнал живот, земеделци; много богове; главен – Перун; изработват предмети от дърво, кожа, глина, метали; начело на племето- княз.
Прабългари – живеят на североизток от Черно море в степите; разпъват юртите си там, където има паша за добитъка им – скотовъдци; номадски живот; изработват предмети от кожа, метали, глина; един бог – Тангра; начело на племената – хан.
Дати, години, факти -
635 – 665 – просъществува „Стара велика България” начело с хан Кубрат; легендата за снопа пръчки.
681 – След разпадането на Велика България част от прабългарите начело с хан Аспарух се заселват в местността Онгъл. Заедно със седемте славянски племена и северите образуват българската държава като обединение в борбата им с Византия, столица – Плиска.
864 - покръстване на българите при княз Борис I.
870 – Българската църква е призната от другите християнски църкви.
886 - в България са приети учениците на Кирил и Методий – Климент, Наум, Ангеларий; в Охрид, в Плиска и по-късно във Велики Преслав се създават книжовни средища, България става център на славянската култура.
893 – Симеон става владетел – цар; при него са завоювани нови територии, България граничи с Черно, Бяло и Адриатическо море; Златен век на българската култура; книжовници – Наум, Черноризец Храбър, Йоан Екзарх.
927 – Петър I се качва на престола, сключва мир с Византия и е признат за цар; поява на богомилството; отшелникът Иван Рилски – Рилски манастир.
1014 – умира цар Самуил – последният защитник на България.
1018 - след продължителни войни за запазване на независимостта на България, които завършват с погрома на войските на цар Самуил, е наложено византийско владичество.
1185 - като резултат от въстанието, ръководено от Асен и Петър, е създадено Второто българско царство, столица - Търново.
При цар Калоян – укрепване на българската държава, военни успехи, съюз с римския папа.
При цар Иван Асен II – териториално разширение, стопанско и културно развитие; възобновяване на Българската патриаршия.
Животът на хората в бълг. царство – при цар Иван Асен има изобилие от зърнени храни и добитък, кервани пренасят храни, сол, скъпи дрехи, накити, книги, икони.
Групи – аристокрация, духовенство, занаятчии, търговци, книжовници.
Всекидневен живот – бедните – малки къщи от непечени тухли, покрити със слама или каменни плочи; храна с малко месо и еднообразна; тъмни и груби дрехи; веселие – по празниците;
Богатите – красиви каменни къщи, дворци; обилна и разнообразна храна всеки ден; цветни и скъпи дрехи; веселие – всекидневно.
1393 – османците завладяват Търновското царство.
1396 - покоряване на България, начало на османското владичество.
Българите през 15. – 17. век – начело на Османската империя – султан, столица – Истанбул; две големи групи – елит и рая с различни права (християните и евреите нямат достъп до властта и армията). Българите основно живевт в селата; опора в християнската вяра; животът заедно сближава християните и мюсюлманите; хората общуват в дюкяните и в кафенетата на чаршията; манастирите – хранилища на християнската книжнина и духовен живот – Рилският манастир – най-голям.
Българите през 19. век – от Западна Европа навлизат печатните книги, светското училище, машините, влаковете; увеличава се броят на българите в градовете; занаятчии и търговци забогатяват с труд и предприемчивост.
Обновените градове – улиците се разширяват, постлани са с калдъръм; къщите – с големи чардаци, модерни чужбински мебели; нови храни – домати, картофи, фасул; европейски дрехи; нови професии – учители, журналисти, лекари.
Паисий Хилендарски – написва „История славянобългарска”.
Софроний Врачански – първи препис на „История славянобългарска“.
Д-р П. Берон – написва „Рибен буквар”.
В. Априлов - отваря първото чисто българско взаимно училище в България с помощта на Неофит Рилски.
1870 – султанът признава автономна Българска църква – Екзархия.
Г. Раковски – пръв изработва план за освобождение, организира в Белград първата българска легия.
В. Левски – Апостол на свободата; тайни революционни комитети в страната; подготовка за въстание.
1876 – Априлското въстание; Георги Бенковски, Христо Ботев.
1877 – 1878 - Руско-турска освободителна война.
3 март 1878 - със Санстефанския мирен договор е възстановена българската държава; подписан е Берлинският договор (1 юни); създадени са Княжество България (с изборен княз) и Източна Румелия (с назначаван от Високата порта генерал-губернатор християнин), а Южна Тракия и Македония остават подвластни на Османската империя.
1879 - свикано е Учредителното народно събрание (10 февруари), което приема Търновската конституция (16 април) и избира София за столица на княжеството.
6 септ. 1885 - Съединение на Източна Румелия с Княжество България.
Българите през 19. – 20. век – фабричният труд измества ръчния, България се свързва с Европа; големи къщи с цветни фасади, широки прозорци, модни мебели; повече лична свобода за хората – срещи, облекло; театър, опера, попконцерти, дискомузика; радио, телевизия, самолети; интернет.
1888 – открито първото висше училище с равен достъп за мъже и жени – СУ „Климент Охридски”.
22 септ. 1908 - провъзгласяване независимостта на България, княз Фердинанд I получава титлата цар.
1939-1945 - българските евреи са спасени от депортиране.
1946 - обявяване на републиката (15 септ. 1946) – Народна Република България.
1991 – България става Република България, нова конституция, държавният глава е президент.
1 януари 2007 – България става член на Европейския съюз.
Политици през 19. – 20. век –
Владетели – княз Александър Първи, Цар Фердинанд, цар Борис Трети.
Държавници – Стефан Стамболов, Тодор Живков.
Президенти – Желю Желев, Петър Стоянов, Георги Първанов.
Българската култура –
Художници – Владимир Димитров – Майстора, Златю Бояджиев.
Оперни певци – Борис Христов, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова.
Българският спорт –
Тежка атлетика – Дан Колов;
Футбол – Христо Стоичков
Лека атлетика – Стефка Костадинова
Празниците на България –
Национален – 3 март – Ден на Освобождението.
Официални – 6 септември – Съединението; 22 септември – Независимостта; 1 ноември – Ден на будителите; 24 май – Ден на книжнината; 25 декември – Рождество Христово; през пролетта – Великден; 1 май – Ден на труда; 6 май – Ден на храбростта.
Битови – Ханука, Пурим – еврейски; Вартананц – арменски; Курбан Байрам – турски; Василица – ромски; Баба Марта, Лазаровден, имени дни – български.
Входни нива по всички учебни предмети